Има такива дни даже в Чикаго, където бащи и майки работят от здраво по-здраво, а децата им учат не в едно, а в две училища и още няколко школи, свирят на цигулки или рисуват шарени картини. И всички толкова са увлчени по течението, че нямат време да се огледат едни други.
И ето че в "Джон Атанасов са" са открили за ден, за два, за три понякога, или дори четри пъти годишно, такива шумни и свободни дни, когато лошото се унищожава и настъпва радост за всички. Уж са само за децата, но и по големте деца се връщат малко назад във времето и настапва период на безгрижните детски игри.
Преди няколко дни деца, родители, учители и гости се събраха на големия спортен празник на чикагското училище "Джон Атанасов", който, оказва се, имал вече и солидна своя биография. Още някъде преди пет или седем-осем години, във всеки случай когато училището е било в църквата "Света София", се сложило началото на този голям ден-празник. Имало нужда, имало и идея, да се прескочи едно стъпало по-нагоре в качеството на училищното образование. Дошли много, може би почти всички родиели, видяли се, разбрали се, поиграли с децата, поседнали и на маса за сериозен разговор, посъбрали и средства, с които се поставило добро начоло. Не са много познати такива примери, когато от един спортен, и като че напълно празничен ден, се прави нещо сериозно и обмислено и се поставя начало.
Тези спортни-приятелски дни, с децата и семействата на цели класове от "Джон Атанасов"вървят и до ден днешен заедно. И такъв един ден може да смени прогнозите за развитие на някоя микрообщност от умерена до атрактивна!
Цанилия Димитрова, която за почти всички е абсолютно френдли като "Цани", Петър Димитров и цялото семейство са горещи почитатели на такива спортни дни. Знаете ли, че когато човек се надбягва заднешком, на пети или в чувал, при това с усмивка, най-често и с гръмогласен смях по дистанцията - мускулите набъбват по-спонтанно, а ставите престават да скърцат? И често човек постига повече, отколкото ако ритне топката с бизонска сили или вдигне над главата си щанга от сто-двеста килограма?
Говорим за това, че частната инициатива в последно време се премество все по-близко до някакви бизнес-проекти и все по-малко до специфичните проекти, от каквито има нужда и нашата невидима душа. Цани се надява, че така, както е бил планиран и изтъркалян този най-последен спортен празник ще му бъде нужно още съвсем малко за да заприлича на онези любими народни веселия, които са пълнели душите и сърцата на нашите прадеди, по времената, когато човешкият ден се е състоял от три-четвърти усмивка и четвърт безгрижие.
Макар и да бях настроен повече да питам кой кого е надбягал и надскочил по време на чикагското издание на прочутите някога атлетични игри на "Бате Мишо", който учеше децата да бъдат бързи, смели и сръчни, все пак се сдържах. Ясно е, че пълзенето през тунелчета, прескачането на естествени препятствия и хвърлянето на едни големи сини луни, които се въртяха във въздуха като неземни чинии, е еднакво полезно и за първите и за последните. И се стига до там, че здравето и разумните неща са в добро сдружение, а това вече значи много!
Питам как са осигурили тази прекрасна материална база за заниманията си. Оказва се, че всичко се решава от специлните отношения на ръководството на училището с местните американски педагогически инстигуции, за които е чест да споделят със своите съседи своето богатство от спортни терени.
Истината е, че за американската училищна нива се полагат от години постоянни и целенасочени грижи и това, което днес се предлага за физическото здраве на децата е белязано от добър вкус и отлично състояние.
Нашата, приятелска, българска инвазия - да се използува за детското здраве всичко това, заслужава адмирации за училищното ръководство на "Джон Атанасов". Българският спортен ден, както много от достиженията на америкатнската мултикултурна среда дава и свой принос за създаването на ново богатство. Та не е ли богатство българският фолклор, който е съчетание от естетика и физическа деятелност? А играта "Народна топка"! "Футболът на малки вратички"?
Към края на спортния ден, когато големи и малки, с приятна умора в разигралите се мускули, тръгват към слънчевата и зелена почивка и към задаващата се след нея кулинарна надпревара, питам Цани Димитрова как се е вписала в новата за нея американска среда? Оказва се, че тя е строителен инженер, но е работила и в други сектори в България, един от които е и "Галъп". В Чикаго сега се занимава с изследователска дейност - ако съм го разбрал и записал правилно - с ултра саунд в неговите интересни медицински аспекти.
Е, за всяка научна работяа точно такива спортни празници със децата, със семейството, със слънцето и зелената морава, всичката тази комбирация, е много полезна. И може би така създадената атмосфера и този приятелски кръжец между големи и малки, учители и ученици, училище и семействата на децата - всичко това здраво споено общество, е причината и за постоянните успехи на българското чикагско училище "Джон Атанасов"....
Автор: Стоян ДИМИТРОВ
Поздравления за успешното зaвършване на 2012-а учебна година! Ето няколко снимки от спортния празник на 26-и май:
Българско училище "Джон Атанасов" Чикаго - 10-годишен Юбилей (27-мин документален филм):
