Обичта към Майка България е тази, която събра ученици, родители и гости, на часа по България, посветен на българския фолклор, българските празници и обичаи, на българската литерату-ра. Обичта към България е тази, която ни води всяка събота в българското училище, защото любовта към Родината започва от любовта към буквара, читанката, българския език, българската литература,история, традиции, бит, култура.
Постарах се в този урок да включа една част от огромното ни културно наследство, която в най-голяма степен ни кара да се чувстваме българи и да се гордеем с това, че сме българи.
Песента“Обичам те, Майко Българийо“ и видеоклипа към нея ми послужиха като емоционална нагласа в урока. Знам, че литературата е емоционално мислене и затова акцентувах най-вече върху чувствата. Исках емоционалните ми послания да докоснат сърцата на присъствуващите,затова включих и родопската народна песен „Излел е Делю хайдутин“,която е музикално послание от Земята към далечния Космос, а учениците посочиха защо тази песен е повод за национална гордост на нас българите.
С тази народна песен въведох учениците в необятното ни народно творчество. Припомнихме си неговите характерни особе-ности, огромното му познавателно и възпитателно значение, изключителната му роля за запазване на българщината по време на робството. Емоционален акцент в урока ми бе и песента “Даваш ли, даваш, балканджи Йово“. Изпълнението на Изабел Христова от пети клас на тази песен, накара някои от родителите да се просълзят. Изтъкнахме, че твърд като скала, непоклатим като Балкана е балканджи Йово пред мъките, когато те са цената на неопетненото достойнство, на защитената чест, на съхранената народност.
Освен фолклорът, друга съставна част от културата на нашия народ, която в много силна степен съхранява етническото самосъз-нание и самосъхранение са народните празници и обичаи. Най-хубавите наши обреди като коледуване, лазаруване се свеждат до вяра в магическата сила словото, до пожелания за здраве, плодородие и човешко щастие. Отбелязахме значението на празниците като общо колективно изживяване на радост, веселие, и надежда за по-добър живот. Видеоматериали за Коледа и Бъдни вечер, за Сирни заговезни и Великден, ни потопиха в атмосферата на тези празници и свързаните с тях обичаи. Учениците разказаха за тради-циите, които се спазват на тези празници,за това защо трябва да поискаме прошка на Сирни заговезни, защо боядисваме яйцата червени и какво символизира червеното яйце.
Останалата част от часа посветих на българската литература - П.Хилендарски, Л.Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин, Й. Йовков, Хр. Смирненски. Изтъкнахме защо П. Хилендарски стои начело на нашето Възраждане и на новобългарската литература. Изключително емоционално бе изпълнението на Мина Димова от шести клас на стихотворението „Братчетата на Гаврош“ от Хр. Смирненски.
Интересни за учениците бяха литературните загадки, свързани с разпознаване на фолклорни видове произведения и литературни псевдоними.Викторината, която бях подготвила изискваше зна-ния, както по литература, така и по български език.
Изпълнението на поемата“Хайдути“ от група“Епизод“ припов-дигна настроението, а аз с гордост припомних, че по- велик от Бо-тев не е откърмила нашата земя. Неговото четиристишие:
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен...
е ненадминато в световната поезия и е изписано със златни букви на Сорбоната в Париж, а това също е повод за национална гордост.
Урокът завърши с видеоматериал за боя на Шипка, а учениците допълниха,че това историческо събитие е обезсмъртено поети-чески от народния поет Иван Вазов в одата „Опълченците на Шипка“.
Изключителна чест за нас бе присъствието на г-н Николай Василев – вицепримиер и министър на икономиката от правителството на Симеон Сакскобурготски. Той сподели впечатленията си от урока и каза, че на няколко пъти се е просълзил от това, което е наблюдавал. Тази оценка ме трогна и аз благодаря на всички, до които достигнаха моите послания. Мисля,че урокът постигна целите си.
Накрая по стар български обичай разчупих на учениците голяма питка, която украсяваше масата, заедно със здравеца и българското знаме.
Г-н Василев подари на училището физически географски карти на България и портрети на наши възрожденци. След урока се състоя среща с родителите,на която той каза че е живял в няколко страни,но е решил да се върне в България. Според него в нашата страна има бъдеще за младите хора.
Виолета Петрова – преподавател по български език и литература
У-ще „Джон Атанасов“ - Чикаго
5-5-2012
Откритият урок с учениците от пети и шести клас с класната ни ръководителка Виолета Петрова ни накара да се гордеем със знанията на децата по българска литература, български език и фолклор.С познаването на българските обичаи, със запалената у тях любов към произведенията на Вазов, Ботев, Елин Пелин, Йовков, Смирненски, те ни показаха,че носят в сърцата си български дух и култура.
Докато слушах „Даваш ли, даваш, балканджи Йово„ и „Братчетата на Гаврош“, освен че се просълзих, се почуствах възнаградена за усилията, които полагат децата, учейки шести ден. Благодарна съм на чудесните ни учители, които дават всичко от себе си, за да могат децата ни да си останат българи.
Лични благодарности към целия учителски колектив на БУ“Джон Атанасов“.
Антоанета Ковачева – родител
