Коледно тържество - 2012

Честита Коледа пожелаваме на всички вас - нашите приятели! (video)



Коледно тържество - 2012 (December 2012 Party):



ЧУДО В ЧИКАГО: Коледната дискотека на „Джон Атанасов”

Първите ни впечатления от оригиналните празненства, които умеят да правят в чикагското училище „Джон Атанасов”, датират от 2010 година, ако не се лъжем… Беше Годишният концерт, с раздаване на дипломите и изпращане на Випуск Първи на ученици, които бяха дошли като първолаци, а от онази приказна вечер – тръгваха по американските колежи, университети или професионални специализации…

При нас беше и дошъл и синът на Джон Атанасов. Американец с много силна българска кръв, която беше разтуптяла бурно сърцето му! Както и на всички нас. Защото „Концертът на Класовете” стана като за Метрополитън опера! Само, че там си нямат онова две-три годишно балканско момиченце, което изигра хорцето си като пеперуда в светъл пролетен ден! И нямат естраден изпълнител, който би могъл поне да се доближи до онова момче, което ни каза тогава „Аз съм Българче”!

Но ето, че и в края на 2012 година добрият случай ни изпроводи в „Енигма”, където „Джон-Атанасовци” направиха своя Рождественски и Новогодишен бал!

По съвсем друг начин, по друг сценарии, по нови идеи, по непознат начин, по една много добре измислена хубава работа… Направо откритие.

„Дискотека Енигма” ли казахме? Та не е ли там място за по-така… поотрасла нощна публика?

Но тази вечер малко поотвори нашите очи. И видяхме, че в това самобитно българско чикагско училище има даскали и шефове, които не само имат глава на плещите си, но и тази глава им върши добра мисловна дейност. Бяха отишли, бяха видели, бяха разучили, бяха помислили и измислили как да направят уникална и емоционална незабравима детска вечер!

Представете си, че сте пътешественици сред Стара планина в топла лунна вечер, край лагерния огън, и всеки се радва, че сте се събрали заедно, и всеки, който може пее и разказва нещо хубаво… А по едно време идва гостенин, който пак – на всеки – раздава подаръци! Само че при нас, в „Енигма” имаше, ярко осветена сцена, лъскав магнетичен дансинг, меки кресла и канапета, маси отрупани с плодове, пица и деликатеси, имаше красива светлина и светосенки с елитна музикална инсталация… И нямаше комари.

Как не сме се сетили досега, че да заведеш стотици родители с големи и малки деца на ръце - на детско тържество, да поставиш тях и децата сред барикада столове, от които за да излезеш трябва да вдигнеш двадесетина… А какъв ад е да изтраят децата до края на концерта седнали като пенсионери!

„Енигма” е дискотека с пространство колкото за голяма спортна зала, но то е балансирано така ергономично, че можеш едновременно да си и при всички, но и в близка компания със своите неколцина приятели. Десетки деца – от едва проходили до „кандидат ДжонАтанасовци” препускаха на воля. Самите ученици неусетно сменяха артистичното си поприще от сцената със съдбата на зрителите от залата… Беше невероятно уютно, но и разтърсващо! Не сме спецове по дискотеките, вероятно има и много още по-хубави, но бяхме изненадани от това, че нашите сънародници в Чикаго разполагат с подобно свое заведение…

По децата ще ни познаете

…И така, ето ни в края на 2012-та, плуваме сред шарените светлини на дискотеката. Пълно е със жизнени деца, нито едно с наднормено тегло, всичките - като слезли от картинка! По децата ни ще ни познаете – нас, българите! Е, и по майките им, разбира се…

Почна се! С топлите рождественски думи и песни… „Тиха нощ, свята нощ…

После директорът Боянка Иванова спомена в своето слово , че в днешния свят без граници, българското училище върши все повече и по-умело своето свещено дело – да запази нашия български род, език, дух и култура!

Учениците, които се учат на фото, кино и телевизия в най-младата студия към училището – „Телевизионери”, са на своята „работна площадка” – снимат, правят вече бъдещия си филм. На сцената се вихри естрадната постановка - с изпълнения, с въпроси и познания… всеки участва там, където може и където знае… Само най-малките са обзети изцяло от своята „волна програма” – тичат, скачат, играят, танцуват…

Фанфари! Пристига най-известната личност, най-познатият дядо през тези дни, и всички вперват очи в голямата му бяла брада и още по-голям червен чувал на рамо!

Специална програма за Него! Слушаме и ние колко ясен и звънко-звучен може да е нашият език, прескочил Атлантика и стъпил здраво в Новия Свят! После Изабела от Пети клас ни омайва със своята цигулка!

В този нов модел на училищно тържество, който е горещо препоръчителен за всички, имаше и специална част за едни много важни хора – „Хора и танци за родителите”. Беше прекрасно зрелище – бащи и майки играят, децата ги гледат отстрани, аплодират танцовото им майсторство и добрата им спортна подготовка!

Маратонското раздаване на подаръци…

А когат-о-о-о… бе отворен натъпканият до спукване чувал с подаръците… започна маратонът на раздаването! Добре, че беше дискотека, а не зрителна зала пълна със столове, и всеки имаше място - за своите танци, за своите разговори в своята компания, за още едно навестяване на масите с вкусни неща… докато чуе името си и изтича до дядо Коледа да си получи наречено и заслуженото - специално за него! И през цялото време Нейно величество музиката си вършеше своята благодатна работа – настроението подхранвано обилно от нашите български и световни мелодии бе високо, високо…

Но по едно време тайнственият кореец Сай с неговия клип, пуснат милиард пъти, световен рекорд на клипогледачите, беше буквално нокаутиран!

Да, да – гръмна „Дунавско хоро” на Дико Илиев и преекспонираният Gangnam Style се сниши до пода! Да беше бай Дико по наше време, щеше да има два милиарда фенове! /Или поне да беше китаец!/.

Виждали ли сте боса майка с дете в ръце да играе на пъстър от светлини дискотечен дансинг, а малкият мъж в ръцете й да крещи от радост, удоволствие и гордост?

Тази вечер на българското чикагско училище „Джон Атанасов” в дискотека „Енигма”, за нас поне, създаде нова страница в писанието как да празнуваме по нашите български училища нашите училищни празници.

Климент Величков
Пламен Тодоров
В. „България Сега”, Чикаго
(публикувано с разрешение на автора)