Последен урок с поредния випуск осмокласници (2014)

Животът на човек е изпълнен с различни по важност моменти – емоционални, силни, радостни и дълбоки, безгрижно щастливи или драматично преломни.

Началото и краят на всяка учебна година са наситени с много емоции. Изпращането на випуск е светъл и тържествен момент, който се очаква с нетърпение. Всъщност тук думата изпращане е малко условна, защото една голяма част от класа ще продължи обучението си в девети клас през следващата учебна година.

Последният урок с поредния випуск осмокласници започна с едно мило танцово поздравление от детската градина и предучилищната група с преподаватели Валя Камбурова, Цвети Пейчева и Петя Тошева. Най-малките ни ученици поздравиха какичките и батковците с един букет от танци, които така непринудено и по детски изпълниха,че си спечелиха бурни аплодисменти.



Г-жа Виолета Петрова – класен ръководител на 8-ми клас поздрави всички присъстващи с предстоящия 24 май – празникa на славянската писменост и култура. В словото си тя каза:

"Aко с преминаването на р. Дунав, хан Аспарух написва първата страница на българската история и определя териториалните граници на България, то с буквите, с писмеността се поставят началото на духовна България. Като дава азбука на един език неизвестен за европейската литература на времето – славянския, Константин Кирил Философ внася в духовния живот на Европа, един нов граждански принцип, а именно правото на всеки народ да има своя писменост и култура. Изключителността на Кирил впечатлява най- силно съвременника при Венецианския диспут с триезичниците.Сякаш словото на Философа няма печата на Средновековието. Той изразява нови прогресивни идеи на времето, когато църковните догми изглеждат непоклатими:

„ Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? Не дишаме ли еднакво всички въздух? И каК ВИЕ НЕ СЕ СРАМУВАТЕ, КАТО ПРИЗНАВАТЕ САМО ТРИ ЕЗИКА И КАТО ПОВЕЛЯВАТЕ,ЩОТО ВСИЧКИ ДРУГИ НАРОДИ И ПЛЕМЕНА – ДА СА СЛЕПИ И ГЛУХИ? ПОЯСНЕТЕ МИ , БОГА ЗА БЕЗСИЛЕН ЛИ СМЯТАТЕ, ТА ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ДАДЕ/ВСИЧКО ТОВА/, ИЛИ ЗА ЗАВИСТЛИВ,ТА НЕ ЖЕЛАЕ?”

Неговите реторични въпроси не само предизвикват размисъл, но звучат като обвинение срещу заблудите.

Не можем да не споменем и факта,че единствено княз Борис първи посреща и спасява учениците на Кирил и Методий, с което прави възможно демократичното им дело.

Твърде малко държави имат празник на духовността – България е една от тях”.

В подкрепа на тези мисли бе прожектирана част от презентацията „И ний сме дали нещо на светa”, както и част от филма „Държава на духа”.

По- нататък урокът премина в занимателни граматически задачи, които предизвикаха интераса както на учениците, така и на родителите. Викторината също имаше занимателен характер и изискваше знания по български език, българска история и география.

И накрая, преди да бъдат раздадени свидетелствата г-жа В. Петрова прочете емоционално обръщение към своите ученици. Ето част от него:

„Пожелавам ви успех по пътя на знанието. Да стъпвате сигурно и с високо вдигната глава и да не се предавате пред трудностите. Знам, че вратите ще бъдат отворени за вас, защото сте умни и трудолюбиви.

Бъдете живи и здрави и много щастливи!

Сбъднете всички свои мечти!

Не забравяйте никога,че сте българи и се гордейте с българския си произход!

Носете България в сърцето си!

На добър час”!