Всяко ново поколение открива България и любовта си към нея по различен начин, но и днес няма българско дете, което да не прохожда в патриотичното си чувство със стиховете на Вазов от “Аз съм българче”, „Де е България”, „Радецки”, „Училище” и много др., пропити с любов „към всичко българско и родно” произведения. Затова и нашият мултимедиен урок бе посветен на любовта на Вазов към България.
Празнично украсената зала, звучащите патриотични песни в началото, по стихове на Вазов, приповдигнаха настроението и послужиха като емоционална нагласа. С маршова стъпка, с четнически униформи, със знаменца в ръка и пеейки „Тих бял Дунав се вълнува“, всички ученици се наредиха отпред и поставиха началото на поредния час по патриотизъм. А най-малките ни ученици от предучилищната група на г-жа Валя
Камбурова прочувствено изпълниха стихотворението „Иска ми се“.
Иска ми се с очите си, всичко да обгърна —
ако може, България цяла да прегърна.
Виолета Петрова, методист на урока, обяви темата му – „Аз пях за България, защото я обичах“ – това са думи на поета, които са част от изповедта му, изказана на втория му юбилей. Използването на Power-point презентация позволи богато онагледяване на учебния материал и поднасянето му в логическа и емоционална последователност. Урокът спектакъл като алтернативна форма на обучение позволява участието на ученици от различни възрасти и в нашия урок взеха участие от най-малките до най-големите ни ученици.
С родното място и семейната среда като фактори за формирането и израстването на младия Вазов, с ролята на училището в изграждането на неговата личност като човек и творец ни запознаха учениците на г-жа Таня Дишева от 7-ми и 8-ми клас, а възпитаниците на г-жа Анелия Лазарова изпълниха стихотворението „Майка ми” и акцентуваха върху образа на майката, която изиграва огромна роля за формирането му като личност.
Първокласниците на г-жа Ирена Стоянова докоснаха всеки от нас със стихотворението”Кон”, а учениците на г-жа Стела Тончева, изпяха с много чувство нежната песничка за синия синчец, като всяко дете държеше в ръцете си синьо цвете. Песента „Когато бях овчарче”, изпълнена от четвъртокласниците на г-жа Силвия Кънчева, върна много от нас в детството ни, потопи ни в една идилична атмосфера на единение между човека и природата.
Родолюбецът Вазов се възхищава от дивната прелест на нашата природа, обрисувана майсторски в пътеписите. Петокласниците на г-жа Виолета Петрова изразиха с изпълнението си възхищението и благоговението на твореца Вазов пред „божествената хубост на родната природа“ , изпълнявайки откъс от “Розовата долина и Тунджа”.
На фона на прекрасен видеоматериал, учениците от 8-ми клас Марая Николова и Стефан Василев изпълниха изразително стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти”.
Прозвучаха и пророческите думи на народния поет в “Моите песни”:
И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.
И ще продължават да се четат, защото ни учат да бъдем българи и да обичаме БЪЛГАРИЯ.
Емоционален бе и краят на нашия открит урок спектакъл. Третокласниците на г-жа Боянка Иванова, държейки запалени свещички в ръка, изразиха с изпълнението си авторовата съкровена молитва за «мир, любов на всички братя и добро на наш народ».
И ако някой ни попита нас, българите, откъде започва обичта ни към родината, мисля , че няма да сгрешим, ако кажем – от Вазовите стихове, които и днес възпитават в любов към родното, което трябва да любим, тачим и милеем, от неговите творби, които са “врязани” в съзнанието на цял един народ и живеят с неговото безсмъртие.
Виолета Петрова – БУ «Джон Атанасов», Чикаго
